Д-р Анелия Зашева: На нас, инфекционистите, рядко ни е скучно
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Анелия Зашева е част от екипа на Клиниката по инфекциозни заболявания на Военномедицинска академия (ВМА). Завършва медицина през 2021 година в МУ-София. По време на следването си минава теоретично и практическо образование във Англия, Испания, Италия и Турция. Печелила ESCMID Attendance Grant за присъединяване в курсове проведени от European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID).
Председател на АСМБ–София (2019–2020 г.) и на International Congress of Medical Sciences (2019–2021 г.).
Член на Български лекарски съюз (БЛС), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID) и International Society for Infectious Diseases (ISID).
Д-р Зашева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Когато бях дребна, в действителност желаех да стана ветеринар доктор от обич към животните. С времето и заради обстановки в моя живот взех решение да избера хуманната медицина. Имаше хора, които се опитваха да ме разубедят поради тежестта на специалността, само че в последна сметка изборът ми не се промени.
Как се насочихте към инфекциозните заболявания?
Спрях се на инфекциозните заболявания по време на Коронавирус пандемията, когато доброволствах във ВМА. През годините в университета не се бях замисляла за тази компетентност, защото тя се учи и доста късно в нашето образование – чак в шести курс. По време на доброволстването ми специалността ме сграбчи с комплексността си, с потребността от необятно клинично мислене и непрекъснатите новости в нея, защото постоянно ще има нови и нововъзникнали инфекциозни заболявания.
Кои са най-хубавите Ви учители – тези, на които дължите най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Много е мъчно и незаслужено да се отговори еднопосочно на този въпрос. Нашата специалност е екипна и всеки, с който съм работила и от който съм се учила, е оставил диря във образуването ми като доктор и човек – от санитарите до професорите. Когато човек е отворен към света и към хората, може да научи доста от всеки и от всяка обстановка. Ние непрестанно се учим и от нашите пациенти. Разбира се, във образуването ми като персона преди въобще да пристъпя към медицината имат немалка роля моите близки и другари, както и учителите ми от учебно заведение.
Кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и предизвикателни?
Инфекциозните заболявания са необхватен извор на забавни болести и патогени, тъй че на нас, инфекционистите, рядко ни е скучно. За мен самата най-интригуващите тематики от научна позиция са антимикробната устойчивост и вътреболничните инфекции.
Разкажете за всекидневието си в клиниката по инфекциозни заболявания – с какво Ви обогатява общуването с пациентите в чисто човешки проект?
Работата с пациенти както обогатява, по този начин и изтощава, само че когато пациентът е позитивно надъхан и има доверие в екипа, ни е доста по-лесно и прелестно. В клиниката работя на наряди, по време на които вземам участие интензивно в диагностично-лечебния развой на лежащо болните и в консултативната активност.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които споделяте компликациите на всекидневието, само че и удовлетворението от триумфа?
Като оставим настрани дългогодишния им опит в инфекциозните заболявания и професионализма, който демонстрират във всеки един миг, доста оценявам възприятието им за комизъм и опцията да поддържаме връзка по тематики, разнообразни от медицинските.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, филми, музика, дестинации за пътешествия?
Понякога запълвам свободното си време с толкоз доста неща, че даже не може да се назова свободно. Обичам да извозвам време с околните си, да пътувам, да чета художествена литература, като самата аз още от учебно заведение пиша прозаичност и това е нещо, в което намирам утеха и до ден сегашен.
Как си почивате най-добре след тежко дежурство?
Различно, зависи от дежурството, само че най-често с разходка или спорт и четене на книга.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници, които в този момент поемат по пътя към специалността “инфекциозни заболявания ”?
Пожелавам им постоянно да бъдат любопитни и търсещи и работата да им носи професионално и персонално задоволство.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Анелия Зашева е част от екипа на Клиниката по инфекциозни заболявания на Военномедицинска академия (ВМА). Завършва медицина през 2021 година в МУ-София. По време на следването си минава теоретично и практическо образование във Англия, Испания, Италия и Турция. Печелила ESCMID Attendance Grant за присъединяване в курсове проведени от European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID).
Председател на АСМБ–София (2019–2020 г.) и на International Congress of Medical Sciences (2019–2021 г.).
Член на Български лекарски съюз (БЛС), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID) и International Society for Infectious Diseases (ISID).
Д-р Зашева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Когато бях дребна, в действителност желаех да стана ветеринар доктор от обич към животните. С времето и заради обстановки в моя живот взех решение да избера хуманната медицина. Имаше хора, които се опитваха да ме разубедят поради тежестта на специалността, само че в последна сметка изборът ми не се промени.
Как се насочихте към инфекциозните заболявания?
Спрях се на инфекциозните заболявания по време на Коронавирус пандемията, когато доброволствах във ВМА. През годините в университета не се бях замисляла за тази компетентност, защото тя се учи и доста късно в нашето образование – чак в шести курс. По време на доброволстването ми специалността ме сграбчи с комплексността си, с потребността от необятно клинично мислене и непрекъснатите новости в нея, защото постоянно ще има нови и нововъзникнали инфекциозни заболявания.
Кои са най-хубавите Ви учители – тези, на които дължите най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Много е мъчно и незаслужено да се отговори еднопосочно на този въпрос. Нашата специалност е екипна и всеки, с който съм работила и от който съм се учила, е оставил диря във образуването ми като доктор и човек – от санитарите до професорите. Когато човек е отворен към света и към хората, може да научи доста от всеки и от всяка обстановка. Ние непрестанно се учим и от нашите пациенти. Разбира се, във образуването ми като персона преди въобще да пристъпя към медицината имат немалка роля моите близки и другари, както и учителите ми от учебно заведение.
Кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и предизвикателни?
Инфекциозните заболявания са необхватен извор на забавни болести и патогени, тъй че на нас, инфекционистите, рядко ни е скучно. За мен самата най-интригуващите тематики от научна позиция са антимикробната устойчивост и вътреболничните инфекции.
Разкажете за всекидневието си в клиниката по инфекциозни заболявания – с какво Ви обогатява общуването с пациентите в чисто човешки проект?
Работата с пациенти както обогатява, по този начин и изтощава, само че когато пациентът е позитивно надъхан и има доверие в екипа, ни е доста по-лесно и прелестно. В клиниката работя на наряди, по време на които вземам участие интензивно в диагностично-лечебния развой на лежащо болните и в консултативната активност.
Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които споделяте компликациите на всекидневието, само че и удовлетворението от триумфа?
Като оставим настрани дългогодишния им опит в инфекциозните заболявания и професионализма, който демонстрират във всеки един миг, доста оценявам възприятието им за комизъм и опцията да поддържаме връзка по тематики, разнообразни от медицинските.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, филми, музика, дестинации за пътешествия?
Понякога запълвам свободното си време с толкоз доста неща, че даже не може да се назова свободно. Обичам да извозвам време с околните си, да пътувам, да чета художествена литература, като самата аз още от учебно заведение пиша прозаичност и това е нещо, в което намирам утеха и до ден сегашен.
Как си почивате най-добре след тежко дежурство?
Различно, зависи от дежурството, само че най-често с разходка или спорт и четене на книга.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници, които в този момент поемат по пътя към специалността “инфекциозни заболявания ”?
Пожелавам им постоянно да бъдат любопитни и търсещи и работата да им носи професионално и персонално задоволство.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ